Новини

Поздравления за победителите в „Купа Дейвис“ 2014 г. – Швейцария

Изказваме най-сърдечни поздравления и благодарности на победителите – Швейцария, за това, че направиха невероятното; на победените – Франция, за това, че се бориха докрай; на възторжената публика, която стана на крака и на двата отбора; на организаторите, които предоставиха прекрасни условия за състезателите и блестящ спектакъл за публиката, която ще се прибере у дома си и после ще отиде на работа, заредена само с най-светлите емоции!

По този случай изказваме благодарности и поздравления на Мануела Малеева, Катерина Малеева, Магдалена Малеева, Дора Здр. Рангелова, Елена Пампулова и капитанът-играч Юлия Берберян-Малеева, донесли през годините феноменалните за България успехи в дамското издание на „Купа Дейвис“ – „Фед Къп“, вкл. и „Великденът на българския тенис“ – най-голямото тенис състезание провеждано до днес у нас – двубоят България – Испания, Зимния дворец в София, 1995г., запомнено с  четирите участнички от световната десетка и победата на Магдалена Малеева над действащата номер 1 в света – Аранча Санчес…
И тъй като сега се навършват 30 години от първия голям успех на Мануела ( тогава на 17 години!) и Катерина (тогава на 15 години!) на първото им участие във „Фед Къп“ през далечната 1984 година, ви предоставяме извадки от биографичната книга на Юлия Берберян „ИСКАМ, ВЯРВЯМ, ЗНАМ И МОГА“. Друг път ще ви запознаем с последвалите още по-големи успехи на отбора на България – два трети места през 1985 в Нагоя и 1987 във Ванкувър. Приятно четене…
nosii-small

„Ние с Мануела и Катя се готвехме за първото си съвместно участие в Световното отборно първенство „Купа на Федерацията“. Като трета ракета в отбора към нас щеше да се присъедини и следващата по сила българска състезателка Д. Здр. Рангелова. Имахме право и на четвърта състезателка, но разноските по нея трябваше да бъдат платени от БФТ, а не от организаторите, както за първите три и капитана – моя милост. Беше крайно егоистично от страна на БФТ да икономисва тези средства. Паричната награда, извоювана от нас, прибираха в БСФС и от нея можеха да отпуснат малко пари… Все още не знаех колко много е необходима тази четвърта състезателка за отбора на България. А в БФТ явно не се интересуваха за огромната полза, която всяко момиче би извлякло от участието си в това състезание.“
В момента имах много по-земни неща за разрешаване. Бяхме непретециозен отбор. Нямаше да бъдем „поставени”. Мястото на първите осем отбора в схемата се определяше от разделената на две сума от класирането в световната ранглиста на първата и втората състезателка в отбора. Катя все още нямаше никакво класиране. БФТ отново ни изпращаше без пукната стотинка командировачни пари. Аз обаче бях решила, че поне за официалната церемония ще трябва да се облечем като отбор. В брошурата за турнира дори подканваха федерациите да обличат добре своите тимове. Какво можеш да направя аз? Мислих, мислих и реших да се обърна към председателя на БФТ Стефан Ганев, който работеше като главен секретар на Министерството на културата, да ни осигури от някъде три български носии. В деня преди заминаването донесоха на ЦСКА три вехти просмукани от пот и прах носии от някакъв танцов ансамбъл. Помолих един войник от стадиона да занесе на експресно химическо чистене частите от носиите, които не биваше да се перат, а останалите „топнах” на чешмичката пред първи корт, проснах ги върху розите и докато свършим тренировката, вече бяха изсъхнали. У дома ги изгладих и закърпих. Незабравим ще остане моментът, в който на стадиона в Сан Паоло (Браз), на фона на елегантните тоалети (придружени с фини шапки и ръкавици дори) на американки, италианки, французойки и англичанки, три български момичета демонстрираха красотата на родпския и пиринския фолклор и престъпното нехайство на своята федерация.
„Ти си виновна, Юле! – щеше да се провикне след година-две големият пловдивски треньор Здр. Рангелов по време на отчетно-изборно събрание на БФТ.  – Ти ги научи така, сега ние какво да правим?”

Прав беше Здравко. Живеехме във времена, когато големците комунисти грабеха всичко от народа за своите деца. Само със заслуги на баща ти можеше да влезеш тогава в езикова гимназия. Моите документи на времето дори не ги приеха въпреки отличната ми диплома. Единствената заслуга на баща ми към отечеството беше едно мъничко медалче, раздадено на всички, които се върнали живи от фронта.  Дългогодишните му усилия да живее честно и почтено не означаваха нищо за кървавата власт на комунистите: заради това, че беше часовникар частник, ние бяхме „класовият враг” и да учим с „прогресивните” беше немислимо. Децата на активните борци влизаха с привилегии и в университетите, а как да изкарам изпита по английски аз? Можеха да изкарат само завършилите английската гимназия или децата на дипломатите (пак активни борци!). Бях просмукана от комплекса да не каже някой, че и аз искам от държавата за собствените си дъщери. Бях решила, че все някак ще се оправя сама и наистина се оправях. На федерацията това явно и харесваше. Но колегите ми изнемогваха…

Изтеглихме много труден жребий срещу четвъртия по сила отбор на Великобритания. Джоу Дюри тогава беше шеста в света, а Ан Хобс – 29-а. Капитанката им, бившата състезателка Сю Мапин, се държа отвратително по време на мачовете. Още щом видя, че мъничката Катя взе първия сет на Ан Хобс, започна изпълнения „от позиция на силата”: провикваше се от капитанския си стол, ръкопляскаше, спореше със съдиите, дори щеше да се нахвърли на Катя. Тя, чиито деди бяха измислили тениса, не можеше да си представи, че някакви българки щяха да я победят.  Само че не знаеше коя беше майка им. Скочих и аз от стола и на най-хубавия си английски ѝ напомних, че няма право да говори по време на разиграване не само на своите състезателки, но и на противниковите. Седна за гейм-два. Хобс спечели втория сет. В третия обаче битката беше суперлюта. Съдиите едва озаптяваха Сю Мапин. Тя знаеше много добре, че ако Катя спечели, шансовете им за победа над Мануела бяха слаби.

Климент Величков си беше уредил някак да дойде в Бразилия. Според мен той грешеше (в очерка си „В Сан Паоло – с първите дами на корта”), като предрешаваше мачовете на Мануела в нейна полза. Наистина, тя бе вече фаворитка, но точно това караше противничките ѝ да играят още по-добре. Знаеха, че няма какво да губят, и за да победят, трябваше да надминат себе си. Често играеха на границите на възможностите си. Ала беше абсолютно прав по отношение на Катя: „Сякаш всичко се свеждаше до въпроса: какъвто спортен героизъм покаже Катя, такова ще е нашето класиране.”

В знойния бразилски ден Катя „издрапа” мача. Кл.Величков е останал силно впечатлен от играта ѝ: „Когато Хобс, четвъртфиналистка от „Уимбълдън”, загуби с 4/6, 6/3, 2/6 от „малката, но войнствена и работлива като бразилска пчела” Катерина, настана истинско преселение на нашия корт! Мисля, че старата изтъркана дума „героизъм” тук може да се каже без сянка на неудобство! И непосветените много в играта зрители, и специалистите оцениха титаничните усилия на нашата тенисистка, едно дете с характер като кремък, с хладен разум и необикновен такт в играта, с горещо желание за победа и много добри оръжия за спечелването на тази победа: отлична техника и висок спортен интелект.”
Двойката, макар и без значение вече, трябваше да се играе. Кой да играе? Мануела и Катя бяха капнали, на другия ден ни чакаха тенисистките от СССР. Ако имахме четвърта състезателка (всички силни отбори имаха), щеше да влезе с Дора. Ползвата и за двете щеше да е огромна. Беше много опасно Дора да играе с Мануела или Катя: англичанките играеха мач за чест и след невъздържаното поведение на капитанката им знаех, че „ще целят на месо”. Дора не беше подготвена още за това ниво. Страх ме беше, че и Мануела, и Катя ще „лапнат” някоя топка (т.е. ще бъдат уцелени). И двете бяха крехки в сравнение с огромните англичанки (Дюри е 1.86 м) и един такъв инцидент щеше да ги извади от строя.
Мануела и Катя трябваше да играят заедно. Жалко. Излишно се моряха, но друг изход нямаше. Проклинах на ум жалката си федерация и се заклевах да опиша всичко в отчета си. Не бях сигурна обаче, че ще намеря смелост за това: кой се осмеляваше да критикува тога федерации…

Ето и впечатленията на бюлетина на ЖТА от 30 юли 1984 г.:
„Чехкините, с Хана Мандликова под №1 и Хелена Сукова под №2, отново (като миналата година в Цюрих) спечелиха титлата, побеждавайки на финала упоритите австралийки с 2/1. Превъзходството им до финала беше явно. Едва там победата им се реши в решаващия мач на двойки. Втората им двойка (Ива Бударова и Марцела Скухерска) им помагаше при помитането с 3/0 в предхождащите четири мача.

България и Югославия в някои отношения бяха така впечатляващи, както и Чехословакия, и резултатите им говореха за зараждането в Източна Европа на развъдник на бъдещи таланти. България, участваща само за пети път в „Купа на Федерацията”, играеше с летящите Малееви – №1 Мануела, сестра ѝ Катерина под №2 и мама Ю.Берберян, директно намесваща се от своя капитански стол. Чак до четвъртфинала литнаха те.

България се срещна с поставената под №4 – Великобритания. Това беше най-интересният мач от всички първи кръгове. В решителния първи мач между вторите ракети 15-годишната К. Малеева, с поведение и удари, които далеч надхвърляха възрастта й и нежната й осанка, отстрани британката Ан Хобс с 6/4, 3/6, 6/2.
Хобс догонваше и във втория; и в третия сет, но в крайна сметка рухна, когато неоснователно се поддаде на спорове около съдийски решения. Катерина след това показа такова изкуство в сдържаните си изказвания, каквото проявява и в бекхенда си с две ръце. С прости думи описа първото си участие в такова състезание: „ И друг път съм играла под напрежение…”
Мачът между М. Малеева и Джоу Дюри беше може би най-драматичният за цялата седмица. Мануела победи с 6/4, 4/6, 6/4. За първи път от 22 години Великобритания напускаше състезанието толкова рано.”

Ако бях някоя буйна и невъздържана натура, сигурно щях да се напия след победата ни над „великия Съветски съюз”. Толкова много се радвах! Самочувствието, което демонстрираха на всеки турнир и което можеше да се мери само с това на американките, според мен нямаше никаква подплата. Дразнеха ме! Внушаваха им още от малки, че са най-великите на света, след като в съблекалнята виждах мизерните им долни дрехи! „Тях ще победим по-лесно”, окуражавах отбора си.

„В един драматичен първи сет Катя показа необикновени за възрастта си здрави нерви и спечели тайбрека със 7/3 – пише Кл. Величков.
Оттук потокът се отприщи – 6/3 за Катя във втория сет и после пълен разгром на Мануела над Рева 6/2, 6/0.
„Победата на България над СССР беше особено удоволствие за треньорката Берберян, която през 60-те години редовно губела от съветската треньорка Олга Морозова, пише бюлетинът на ЖТА. Олга запомнила Юлия като „отчаяна връщачка” (състезателка, която играе главно от задната линия – б. м.), която отлично компенсирала липсата на природни дадености със свиреп борчески дух. Дъщерите й не само са наследили нейната борбеност, но са надарени с голямо чувство за ракетата, бързи крака и умен поглед върху играта, плоски, завършващи удари и галещ финес при изпълнението на прехвърлящи и къси топки. След бързите победи на Мануела и Катя Юлия със задоволство отбеляза: „ Олга дори не можа да се ядоса.”
„ Когато семейството загуби на четвъртфиналите от опита и разнообразието на Югославия (Катя трудно загуби от Голеш 5/7, 4/6 , Мануела победи Яушевац от 3/6 и 1/3; Югославия спечели двойката 6/3, 6/1 – б. м.)като че ли някаква малка магия излетя от турнира. С нея хвръкнаха и предизвикателна възможност за една евентуална среща между М. Малеева и Мандликова.”

Ето и впечатленията на Кл. Величков: „Можеше ли Катя да победи Сабрина Голеш – трета в световната ранглиста за девойка и 38-а при жените? Можеше, но просто нямаше да бъде правдоподобно с такъв трясък да навлезе и Катя, и България като отбор в големия тенис. Само тези, които добре познават тениса, може да си дадат сметка каква сензация щеше да бъде, ако ние бяхме стигнали до полуфинал с Чехословакия. Така след победата на Мануела над Яушевац, загубата при двойките и общо 1:2, България постигна най-високия си връх в състезанията за световно отборно първенство.”

Сюзан Адамс пише в бюлетина на Женската тенисасоциация: „ Със зрелостта си на игрището и смирението си извън него Малееви станаха любимки на първенството. Юлия беше неуморимият им и многословен говорител: „ В България нямаме абсолютно никакви традиции в тениса, затова е важно да разяснявам много.”

А в Бразилия ни поздравяваха: „Всяка победа на вашите момичета е пълна дипломатическа чанта с добре съставени споразумения.”

„Купа на Федерацията” завърши за България.

Коментари са забранени.