Пресата за нас

Интервю с Мануела Малеева. Най-голямата сестра от тенис фамилията се чуди, че още я помнят

Сестри Малееви откриха официално своя тенис клуб в София. За първи път от 13 години Мануела, Катерина и Магдалена застанаха пред журналисти заедно. Трите бяха облечени с дрехи на фирмата на Маги – Capasca. Най-голямата от тях, Мануела, даде интервю специално за читателите на „Стандарт“.

– Медийният интерес към вас е голям и сега, как си го обяснявате?
– Радвам се и съм изненадана. Мислех си, че вече съм забравена. За мен този ден бе празник, не защото не си идвам често в България, а защото съм заедно със сестрите си. Това се случва твърде рядко.

– Причината явно се крие в различния ви начин на живот?
– Маги все още пътува много. Аз направих най-бързото прибиране в родината, откакто се помня. Обадиха ми се миналата седмица и ми казаха: „Можеш ли да дойдеш?“ Аз трябваше за много кратко време да се организирам, така че се освободих буквално за един ден. След 10 дни съм планирала завръщане с децата, но тогава пък Маги няма да е тук. Радвам се всеки път, когато имаме възможност да се съберем. Идвам в България 4-5 пъти в годината

– А как организирате семейните празници?
– Великден в Швейцария и в България се разминава във времето и това е добре. На Коледа Маги обикновено заминава за Австралия. Последният път, когато бяхме заедно, беше на сватбата на Маги преди девет месеца.

– Съоръжението, което сте построили, е изключително. Вие обаче имате поглед как изглеждат подобни комплекси в света. Каква оценка му давате?
– Мисля, че е на световно ниво. Дори има някои удобства, които аз в Швейцария например нямам. Не мога да отида на фитнес, на басейн и после на фризьор, а в същото време да оставя децата в детската стая. Знам, че всеки път, когато се върна, ще прекарвам много време тук. В сряда, когато си дойдох, за два часа успях да тренирам, да си направя косата, а и маникюра, което не ми се е случвало от месеци в Швейцария. Майка ми има желание да направи силна школа. Ще може да се играе и за развлечение.

– Вие от разстояние как следяхте строежа?
– Главно по телефона. В последните месеци често ме питаха как да процедират с някои неща.

– Като се има предвид стандарта на живот у нас, смятате ли, че този клуб ще може да се издържа?
– Надявам се. Най-малко съм се сблъсквала с реалността в България, но дано.

– Треньорска амбиция засега изявява само Катя.
– Аз просто не живея в България, но сега ще съм на разположение по-често, за да давам уроци в клуба.

– Ще има ли разлика в заплащането, ако някое дете изяви желание да сте му личен треньор?
– За мен ще е трудно. И да ви кажа честно, не съм мислила за това. Трудно мога да ви отговоря сега, но хората трябва да знаят, че когато имаме време, ще сме тук, на кортовете.

– Хората често сравняват вас и сестрите ви. Все пак вашите успехи са най-големи. Какво отговаряте на онези, които казват „Е, Мануела е най-добрата“?
– (Усмихва се.) Така е, но това не променя нашите отношения.

– Как успяхте в тениса повече от тях?
– Не знам. Сигурно е нещо индивидуално. Ние сме сестри, но сме много различни. Всеки е характер. Това, което съм постигнала повече, е, защото съм го имала в мен. Тренирали сме абсолютно еднакво с абсолютно отдаване. Плакали сме на тренировки по един и същи начин. На успехите се радвахме също еднакво. Причината се крие в това, че в крайна сметка сме различни хора.

– На кого освен на майка си дължите най-много?
– Майка ни направи тенисистки, но баща ни внасяше така необходимото спокойствие. Ние говорим често за мама, но има и тате (смее се).

– Живот между България и Швейцария. Направихте ли своя избор?
– Когато трябваше да реша да се състезавам за Швейцария, бе твърде трудно за мен. България е в сърцето ми. Това е родината ми. Знаех, че не ми оставаха много години да играя, и исках да дам нещо и на другата страна в живота ми. Там тренирах. В онези години, когато се омъжих, бе страшно трудно за пътуване и тогава направих избора си главно за да улесня някои неща. Мъжът ми Франсоа Франие беше там и някак логично бе да се установя в Швейцария. Сега, макар че съм разделена с него, съм там заради децата. Те ходят на училище и са си изградили начин на живот. Имат приятели. Аз не чувствам, че живея само там. Започнах да пътувам от 12-годишна и съм свикнала.

– Споменахте, че сте разделена със съпруга си.
– Да, но имаме прекрасни отношения и той не е забравил българския.

– Опишете децата си с няколко думи.
– Лора е на 9 години. Тя е тази, която винаги премисля много нещата. Всяка трагедия по света преживява твърде лично и дори се чувства виновна за това. Ива е на седем и понякога живее на друга планета. На моменти изглежда вглъбена в собствен свят, а друг път пък е страшно отворена към света и околните. Тя е спортната натура. Тимо е момченце на 5 години, което живее най-безгрижно и иска да е постоянно навън с приятели.

– Живеете в малкото градче Веве. Там гледат ли на вас като на звезда?
– В Швейцария хората вече не ме разпознават така, защото преди ме виждаха по телевизията със завързана коса, изпотена. Сега ходя в по-нормални дрехи, което променя физиономията. Минаха десет години и звездите ги забравят.

– Как преминахте от динамичния живот на корта към еднообразието на домашните задължения?
– Приятно ми е, защото бе дошъл момент, в който аз не исках да живея повече под онова напрежение. Децата са удоволствие. Не скучая, а и с три това е невъзможно.

– Изцяло ли се грижите за дома, или имате помощница?
– Аз основно. Една жена идва да чисти два пъти в седмицата. Децата са моя грижа. Аз съм тази, която става сутрин, подготвя ги за училище. Чанти, закуски… На обяд се връщат, после отиват на различни занимания. Понякога има вечери, в които съм щастлива, когато си легнат.

– Родена сте в деня на влюбените – 14 февруари. Върви ли ви в любовта?
– (Много се смее.) Да, върви ми. Не мога да се оплача.

Мария Димитрова

Коментари са забранени.